Очаква ни ледников период. Вина за това има изместването на наклона на земната ос. Учените не за първа година спорят за това, какви механизми са в състояние драматично да променят климата на Земята. Много говорят за глобалното затопляне заради емисиите на CO2, а други – за изригванията на Слънцето. Друга теория се занимава с изместването на оста на въртене на планетата. И сега, тази версия е била потвърдена. Установено е, че дори малко отместване е достатъчно, за да предизвика ледников период през този век, пише Daily Mail.
Професорът в Харвардския университет Питър Хюберс, е използвал компютърни модели, за да проектира различни сценарии за да докаже, че наклонът на оста на Земята е решаващ фактор. „Сега можем да потвърдим това със сигурност повече от 99%“ – казва ученият. Това откритие ще позволи да се предскажат глобалните промени на климата.
Има два цикъла на движение на Земята: единият продължава 10 хиляди години, а другият – около 40 хиляди години. По време на единия ледените шапки започват да се топят, а след това обратното, започва период на глобално охлаждане. За първи път за това , че тези цикли може да диктуват честотата на ледникови периоди, съобщава сръбският геофизик Милутин Миланкович през първата половина на ХХ век.
В същото време Хюберст подчертава, че тези цикли – са само един фактор сред многото. Климатът също е засегнат и от емисиите на CO2 в атмосферата, което води до топене на ледниците.
До подобно заключение достига и геологът Владимир Полеванов. „Проучване на ледените пластове в Антарктика показва, че епохите на затопляне и охлаждане се редуват закономерно. През последните 450 хил. години е имало шест климатични цикли. Ние живеем в една епоха, в която завършва междуледников период и закономерно навлизаме в период на „Голямо захлаждане „- предупреждава ученият. Според него той може да настъпи в следващите десет години. Тогава ще се „изключи“ Гълфстрийм и към Европа ще се насочат сибирски студове.
Преди това геофизиците предполагаха, че изходна точка за началото на нов ледников период може да бъде опустошително земетресение в Япония. Според физика Мичио Каку, след катаклизъма между тектоничните плочи под Тихия океан се е образувала пукнатина с ширина около 400 км, в която е пропаднала голяма част от земната кора. „Поради това е намаляла продължителността на деня и се е изместила оста на Земята“ – обяснява изследователят – а в резултат се е увеличила скоростта на въртене на планетата.
В същото време руските учени издигат хипотезата, че земетресението в Япония може да се дължи на голямо изригване на Слънцето. По тяхно мнение, слънчевата активност може да повлияе на процесите, протичащи в земната кора.
А според Робърт Ерлих от университета „Джордж Мейсън“, ледниковите периоди настъпват не заради промени в орбитата на Земята или нейната ос, а поради колебанията на слънчевата активност. Светилото, периодично изпращащо на човечеството ужасни магнитни бури, е способно и на по-големи и подлости. Както предполага д-р Ерлих, в ядрото на Слънцето се намира своеобразен превключвател, който циклично, с амплитуда от около 100 хил. години – увеличава и намалява нивото на излъчване от звездата, като в същите интервали замръзва и се загрява планетата. Все пак изследванията на учения са чисто теоретични и експериментални доказателства няма.