вторник, 16 ноември 2010 г.

Нов механизъм за образуване на океанска кора

Земята непрекъснато произвежда нова кора, изхвърляйки разтопена магма от подводните хребети и на активнитв граници на тектонските плочи. Процесът е от решаващо значение за метаболизма на планетата, включително и на кръговрата на подводния свят и деликатния баланс на въглерод в океана и атмосферата. Сега учените от Океанографския институт Вудс Хол (WHOI) са наблюдавали океанска кора, която са образува по съвсем неочакван начин, като може да повлияе на циклите на живота и на въглерода и на свой ред засяга много по-обсъжданото бъдеще на световния климат.

Работата в басейна на река Гуаймас в залива на Калифорния на учени от WHOI потвърждават това, което подозирали от кратки наблюдения на района по време на предишни мисии. Американските изследователи анализирали фотографии, сеизмичне и хидроакустични данни от дъното на басейна Гуаймас в Калифорнийския залив. Под тинята те открили поток гореща магма, разливаща се на 48 км по двете страни на 55-километров разлом.

За разлика от конвенционалното производство на океанска кора, където магмата се излива чрез вулкани, те наблюдавали магмени ивици, които никога не стигнат до дъното на океана. По-скоро те се образуват, когато магмата опира в дебелите пластове на богатите органични утайката, пълнещи басейна и се разпространява странично. Дължината на потока е десет пъти по-голяма от наблюдаваното на дъно, лишено от утаечна покривка. Вероятно "одеялото" от морска тиня (от около 1 до 2 км дебелина) не позволява на водата да охлади разтопената скала.

Този "активен, плитък магматизъм" е притиснат от богати на хранителни вещества и течности седименти, от които се хранят общности от морски създания подобни на тези, наблюдавани около "комините" в дълбоките води, по средата на океанските била. Изглежда магмата нагрява тинята и заставя отложенията, богати на органични материали активно да отделят въглероден диоксид и метан — най-важните парникови газове. Метанът е необходим на тамошните бактерии, кръглите червеи и останалите форми на живот. "Можем да говорим за екосистема от нов тип", — отбелязва съавторът на изследването Даниел Лизаралд, геофизик от Океанографския институт Вудс Хол за приспособените към уникалните термични и химични градиенти в местата с такова "изтичане на топлина".

Няма коментари:

Публикуване на коментар